Ми опитах - мдам, от създаването на блог глава не боли :Р Всъщност даже е приятна тръпка. Която, обаче, си остана само за мен. А беше замислено този блог да е за двама. Защо само за мен? Ми защото милото го достраша да пише, само ще помага. За сега.

Странно е колко много хора си правят блогове, за да ги чуят. А този блог е за лична употреба. Т.е. не се търси нечие мнение или одобрение. По-скоро е нещо лично, оставено тук, за да не пречат емоциите от него на трезвата преценка в ежедневието. Или като нещо много силно желано - знам, че няма да стане, или поне няма голяма вероятност, но ето тук, в това мое си пространство, мога да си мисля за него. Или като белег - къде съм, къде бях, къде ми се иска да бъда...

И сега, на старта, давам началните параметри. Това блогче си е частна семейна територия (т.е. може и да видите някой бой между нас :Р). Мнооого ни се иска да можем да стигнем там, на където сме се запътили (а и да не стигнем, поне ще ни е забавно до като опитваме). И в момента сме в относително поносимият живот в България, бяхме в (без "относително") непоносимият живот в България, и ни се иска да бъдем в добрият живот някъде, където не се налага да се борим за него, а наистина да го изживеем.

И за да не става много дълго, а и да има какво да се пише скоро пак - край на епизод 1 от сезон 1 на сагата "Какво да се пише в един блог".