Дойде съдбовният ден! От вчера официално съм в отпуск. Като се има в предвид, че не е рядкост седмицата ми да включва 14 работни дни, си е истинско щастие да почивам и събота, и неделя, можете да си представите как се чувствам сега - като дете на лунапарк. Даже по-лошо - като дете на стеродити, пуснато на лунапарк, строен от дрогиран гении. И смятам да се възползвам от всеки един ден свобода ;) Няма да позволя на никой и нищо да ми развали мързела ;))))))))))))))

Първо, да се похваля, че и тази година държа приза за най-добра главна женска роля във филма "Сами на Коледа". Отбихме всички атаки и молби да сме при накой роднина за празника. Останахме си вкъщи, гледахме си филми, играхме си на игри, и колкото и женски номера да прилагах, този път мъжа ми беше непреклонен - с нищо не издаде какъв ми е подаръка. Явно след толкова много години вече придобива имунитет към номерцата ми, но иначе определено се забавлява с опитите ми ;)))))

Естествено, баба ми (тя ме е отгледала) беше изпаднала в истерия как ще успея да се справя с готвенето (нали съм още на 10 годинки ;) ). Най-накрая ме склони да отида да готвя в тях, че да може да ме контролира. Жената мнооооого се притеснява да не се изложа пред свекървата - тази година версията беше, че свеки ще е вкъщи за празника. И така, натоварена с един куп тави и тенджери се отправих към къщата на бабата. Мдаммм... Беше интересно изживяване. Тръпката аз да бъркам усърдно ориза на котлона, а баба ми зад гърба ми да дудне колко неправилно върша нещата и как ще се изложа, просто е неповторима. След 15-минутен спор жената успя да се наложи, и репликата "Дай сега да ти покажа как се прави!" сложи край на борбата за печката. В един момент вече незнаех защо съм там - тя си бъркаше манджички на двата котлона, баницата си се печеше във фурната, а аз и дядо ми бистрехме въпроса колко е дебела котката. Точно като в доброто старо време, когато бях на 10. На тръгване откраднах портмонето на бабата да й оставя 20-30 лева, че срам ме хвана всичкото тя да ми го наготви. Дано вече да й е минало, че за нея това да им давам пари било голям срам - родителите трябвало да дават на децата, не обратното, и сигурно се е ядосала. Е да, ама като тяхната пенсия (общо и на двамата!!!) е десет пъти по-малка от моята заплата какво да правя.

Имах и малко проблеми с обяснението защо в питката ми искам да сложа по две късметчета от всяко. Тази година бях решила да се падат по много, от всички, ама баба е мнооого консервативна, та накрая скришом ги набутах в питката. Вечерта стана много забавно, защото без да знае за двойните късметчета, мъжа ми така разцепи питката, че и на двамата ни се падна по едно от всяко. От начало се смееше: "Абе жена, нещо си се уплела тая година с питката, а?", после му беше много чудно, мен вече ме избиваше на смях като му гледах замислената физиономия, и накрая ме заподозря. Естествено, това му даде оправдание да ме щипе и закача известно време, нищо че се признах веднага за виновна.

А днес е велик ден за нашето семейство. По традиция за всеки празник подаръците са изненада. Тази година изненадите бяха невероятни - и аз, и мъжа ми, получихме точно това, което най-много искахме. Явно все пак се слушаме когато си говорим ;)). И двамата бяхме приложили невероятни тактики за да останат подаръците в тайна. И най-интересното: и двамата бяхме ползвали помощта на един и същи приятел за закупуването и укриването им. Тази сутрин същият този приятел много се забавляваше по телефона до като му обяснявах какво съм получила, защото незнаех, че той вече е наясно :Р.

И така, сега следват няколко кафета с приятели, споделяне кой как е изкарал, взаимно ще си окажем морална подкрепа за последващите посещения при роднини, и довечера ще се разложа пред компютъра като котка пред камина, за да се наслаждавам на свободното си време с половинката ;))))

Весели празници на всички :))))))))))))))